Обръщение към двама, които се обичат...
В своята първична природа човекът е скъперник: той мисли за сигурността си, бунтува се, ако достойнството му е накърнено, и върло пази всичко придобито. Едно чувство обаче го вади от тези егоистични окови и го извисява до света на отдадеността. И това е любовта. Тя влиза тихо и сама, но носи толкова много със себе си. Тя не иска нищо в замяна. Само ти дава една свобода и те кара да искаш всичко да споделиш с другия-чувствата си, себе си, живота си. Без да смята, без да се подсигурява, без да сравнява. Тя само учи на дисциплина, на отговорност към любимия човек, към теб самия; обещава. Кара те да ти се иска да пораснеш, да се грижиш за другия, да създадеш дом, нов живот, уют и още любов... Благословени са тези, в чийто сърца къщичка си е направила любовта. Съхранете я. Тя е енергия, не се губи. Ще преминава в различни състояни...