Обръщение към двама, които се обичат...

       В своята първична природа човекът е скъперник:

 той мисли за сигурността си,  бунтува се, ако достойнството му е накърнено, и върло пази всичко придобито.

      Едно чувство обаче го вади от тези егоистични окови и го извисява до света на отдадеността. И това е любовта.

     Тя влиза тихо и сама, но носи толкова много със себе си. Тя не иска нищо в замяна.

 Само ти дава една свобода и те кара да искаш всичко да споделиш с другия-чувствата си, себе си, живота си.

Без да смята, без да се подсигурява, без да сравнява. Тя само учи на дисциплина,

на отговорност към любимия човек, към теб самия; обещава. Кара те да ти се иска да пораснеш, да се грижиш за другия, да създадеш дом, нов живот, уют и още любов...

    Благословени са тези, в чийто сърца къщичка си е направила любовта. Съхранете я.

Тя е енергия, не се губи. Ще преминава в различни състояния, но не я забравяйте-там ще бъде.

В мигове на трудности и страх, пак от нея черпете;

                 днес тя е порив да се вречете един на друг за цял живот и това е вашата сила!

М.Б.