Какво е да си треньор

Да погледнеш на движението като на обратен път към теб самия ❤

Не позволявай на индустрията да печели от твоята суета

Може би си късметлия, когато си заобиколен от стойностни примери. И ще кажеш “ Как определяш стойностното? За всеки е различно”. И точно тази идея е объркваща. От стремежа си повечето хора да бъдат различни, да изпъкнат във въображаемия си свят, не спират да се надпреварват помежду си и да се чудят как да надскочат другия, а тези скоци са загуба на енергия.  Само жалък опит да нахранят суетата, която е бездънна яма, ако не престанат да й подават живот. 

А от теб Вселената това и чака-да спреш да питаш себе си, да искаш да имаш само повърхностна обвивка, да ти казват от какво се нуждаеш-медии, известни личности, красиви модели, спортисти с изваяни тела, лекари, вегани и всякакви хора, които са в очакване да скъсаш всяка връзка с онова вътре в теб.  Изконните човешки ценности, колкото и да се развиват технологиите и откривателите на топла вода,  не могат да се променят обаче. Бабите ни ще ги помнят, родителите ни могат да ги забравят, за някои от нас ще са отживелица, а децата ни сигурно няма да знаят, ако го позволим.

Вътре във всеки един от нас е заложена енергия, която чака да бъде  трансформирана.И тя е  любов! Любов, която иска да бъде насочена към човек, към дело. Да бъде открита в нас и споделена навън.

Сигурна съм, че не съм видяла много, за да поучавам, но пък виждам достатъчно за един ден, а вече са не малко. И ако не мога да го споделя, то защо ми е да го знам?

Като групов и персонален инструктор в работата си с хора имам възможност да се насладя на спорта като метод за измерване на физическите данни на човек и прозорец към неговата същност и вътрешен свят, осъзнатост, личностни качества, философия за живот.

Толкова са много хората, загубили вярата в собствената си преценка. И толкова са много тези от тях, които откриват утеха в едно и също. Настойчивите примери за подражание, насаждани за правилни, моделите, посочени за красиви, мярката, наложена от големи индустрии, непрестанните повърхностни и неискани мнения на околните, толкова големи количества информация и на чести глътки въздух, подавана, всичко това е  накарало съвременният човек да забрави да отсява, използвайки собствения си разум, и да го пази, грижейки се за него. Тази действителност виждам как е отнела от човека онази връзка с неговата същност. Губи вяра в това кое е наистина добро за него и кое не, прави го несигурен, отслабва доверието му в собствената му преценка. Оттам това се отразява на самооценката му, последвано от безкрайната борба с неприемането си, невъзможността да види истинските си дарби и да ги използва. Често безкрайно преследване на цели, без ясно обосновани причини. Постоянно взиране, търсене и очакване  на нещо в настоящето, без да се живее сега и да се оцени всичко в този момент. Без достатъчно смелост да приемеш това, което имаш и да го обичаш, без да страдаш, че нямаш нещо или не изглеждаш другояче. Човекът забравя да общува със себе си, забравя да улавя сигналите, забравя да ги търси, а след време не знае как да бъде сам с мислите си и не иска, не знае как да се наслаждава на всичко, което може сега и би могъл да се научи в последствие. В такъв кръг се въртят много хора, само защото съзнанието им избира неправилните примери.

 За мен е истинско щастие, че имам своите сигурни "учители", които ме научиха как да открия този благодат, да го развивам, да го обичам и да искам да го откриват и останалите. Защото да тръгнеш по другия път си заслужава, само ако се осъзнаеш и успееш да се извисиш над преходното.

Движението е красота. И нямам предвид видимото с просто око, а това със сърцето. При мен са идвали момичета с почти еднакви желания, а в работата си преоткриваха себе си, исканията им се трансформираха и смело мога да твърдя-стойността им се покачваше. От желание-към стремеж. От цел-към начин на живот. От общо поставения модел “да отслабна”  виждах как моите трениращи момичета започват да преоткриват всеки ден нови умения, нови движения, които не могат, а изглеждат лесни; нови постижения, нови ползи в битовия им живот, нови малки победи... нови мускулчета дори, нова гледна точка в ежедневието извън залата, желание да се информират, да променят стила си на живот, да обикват всичко, което тялото им може да прави и това, за което е създадено, а съвременния начин на живот му отнема всеки ден, да искат да се движат повече и по различен начин, и да, бонуса-да имат добре изглеждащи и здраво функциониращи тела. Имат много повече от минус 5 кг на кантара -хармонията със себе си, която дава жизненост и свеж вид. Вече много неща спират да имат значение... И да, така започват да се връщат към своя вътрешен мир. Защото "да съм слаб", "да имам плочки", "да се оформя" и още много, са теории, поставени вън от теб; рамка, в която ти сам си решил, че трябва да влезеш, и всъщност на никого не му пука до каква степен ще го сториш. Само ти си мислиш, че околните ти обръщат чак толкова голямо внимание и отдават трайно значение на външния ти вид.  Отново твоя лична битка и излишен отскок над другите. Може би тези неща ще бъдат следствие на усилия, които ще отключат безценни пориви.

Винаги съм твърдяла, че спортът и движението дават много повече от физическа красота. Стига само да му позволиш да се разгърне и да влезе в теб изцяло. Не става лесно, не става бързо, и слава Богу. Иначе всички големи корпорации и преходни ценности щяха скоростно да се изпаряват. Движението е фокус върху настоящия момент, внимание, концентрация. Движението е любов към теб самия, себеуважение, а не егоизъм! Онази любов, която те кара да не допускаш да се водиш от другите, а да чуеш своя глас, да развиеш качества и умения, които да използваш и във външния свят. Не просто красота и правилни пропорции, които да имаш за снимки. Любов, която да споделяш; здраве, за което да се грижиш, кости, стави и емоции. Битки и амбиции и не за мускули в сантиметри, а във време, енергия и сила. Воля, превъплътена в навик, градивен навик. Когато обикнеш всичко онова, което можеш да правиш на няколко квадратни сантиметра около себе си, в няколко равнини, си имунизиран срещу тази преходност, която винаги ще съществува; "суета", храна за гладните. Ще имаш различна гледна точка към света, към нормите, очите ти ще възприемат друго за красиво, ще си сигурен, че си красив такъв, какъвто си. Ще можеш да се подобряваш всеки ден! Ще имаш винаги едно място, от което да се заредиш-от теб самия!